2015-та: възможности

Няма да правя равносметка на 2014-та година-това са сторили вече редица други. Вместо това ще се опитам да провидя в 2015-та: кое, как и защо. Дали ще се получи така, че да се окажа близо до истината е въпрос на гледна точка, размисли и умозаключения.

Оптимистичната
Родна: България все по-убедително се превръща в нормална държава и за своите граждани и за своите политически партньори. Законът престава да бъде вратня у поле и започва да важи за всички граждани с еднаква страшна сила и безпристрастност. Коалицията между ГЕРБ, РБ, ПФ и АБВ издържа на популистките изкушения и се придържа към курса на належащите реформи в образованието, здравеопазването, социалната сфера и икономиката. Разбиването на престъпната схема КТБ води до нов закон за финансова прозрачност, дисциплина и регламентиране на конфликтите на интереси, както и до приемане на закон за лобизма. Съдебната власт предприема драстични мерки за изчистване на имиджа си на марионетна такава. Партиите в парламента започват все повече да се вслушват в критиките на опонентите си и в желанията на гласоподавателите си. Обществото се превръща в динамична съвкупност от разнородни интереси, които си общуват диалогично мотивирани от добруването си и това на социума. България получава подкрепа от целия ЕС, за да противодейства в свой и на Общността интерес на поголовната руска инвазия.
Международна: ИДИЛ е ликвидирана до средата на годината вследствие на безпрецедентна коалиция на сунити и шиити от държавите в региона. Кюрдите получават уверения за собствена държавност. Иран кани САЩ да открият посолство в Техеран. Открита е ваксина срещу ебола. Гражданската война в Сирия е прекратена с перспектива за общи, тайни, честни избори до 2017-та. ФИРОМ се споразумява с Гърция за името си. НАТО се изтегля от Ирак и Афганистан. Русия преустановява инвазията в Украйна, изтегля частите си и започва модернизация на икономиката си с помощта на ЕС и САЩ. Путин обявява, че ще се оттегли от политиката след края на мандата си. В САЩ жена ще бъде основният претендент за президент. Папа Франциск започва да реформира из основи Римокатолическата църква.

Негативната
Родна: Коалицията на власт се разпада в следствие на непреодолими вътрешни разломи относно належащите реформи и тяхната цел, посока и обхват. Избори две в едно през юни/юли. Нова патова ситуация в която ГЕРБ има най-много депутати, но не и потенциални съюзници. Правителство на малцинството подкрепяно конюнктурно от БСП. Популизмът се превръща в норма. Гражданското недоволство нараства и предизвиква всекидневни сътресения в държавата. ЕС замразява фондовете и програмите, чуждестранните инвеститори поетапно напускат страната. Русия се превръща в по-важен партньор от ЕС и САЩ. Нова имигрантска вълна залива България, което води до етнически конфликти и нарастващо напрежение между етносите. Националистите вземат водеща роля в политиката.
Международна: Русия напада Украйна и отцепва Източната й част като отговор на нарастващите санкции на Запада срещу нея. ЕС е безпомощен да противодейства. Налага се намеса на НАТО и САЩ. Северна Корея напада Южна. САЩ са въвлечени в конфликти по цялото кълбо от Близкия Изток с ИДИЛ и Сирия до Корейския полуостров, което води до нарастване на тежестта на изолационистите в американската политика. ИДИЛ се установява като водещ фактор в Близкия изток. Сирия се разпада на анклави окупирани от нейните съседи. ЕС е залят от невиждана имигрантска вълна. Пандемия от ебола.

Реалистичната
Родна: Управляващата коалиция се тресе от периодични недоразумения с нисък до среден интензитет недостатъчен, за да разцепи окончателно четворния пакт, но рушащ сериозно публичния образ на участниците в него. Конфликтите между управляващите ще нарастват, като техен своеобразен пик ще бъде предизборната кампания за местна власт. ГЕРБ запазва и увеличава местните си ресурси, което води до преразпределяне на отговорностите и задълженията в правителството. Казусът КТБ се разрешава мъчително бавно и с недостатъчна ефективност и ефикасност. Съдебната власт влиза в режим „крачка напред-две назад“ по отношение на необходимите реформи. Бавно стабилизиране на икономиката и размразяване на европейските средства. ЕС започва да гледа на България по-благосклонно.
Международна: Путинова Русия търси начини да излезе от нарастващата изолация и санкции сключвайки договорености за все по-екзотични проекти в енергийната сфера. Конфликтът в Украйна е замразен и страната е превърната в заложник на отношенията на Русия със Запада и САЩ. Руската икономика влиза в рецесия и нараства вътрешното недоволство срещу президента Путин както в Москва, така и в провинциалните центрове на властта. Останалите членове на БРИК предявяват все по-големи амбиции да участват равноправно със САЩ в голямата шахматна игра на световната геополитика. ЕС излиза бавно от рецесията, което води до вътрешнополитически сътресения във Франция, Италия и Испания. Имигрантите остават водещ нерешен проблем за Съюза. Борбата срещу промените в климата и причинителите им все още не получават достатъчна световна подкрепа, въпреки поредната вълна от природни катаклизми. ИДИЛ предизвиква сформирането на нова официална коалиция за противодействие срещу новите екстремизми и терористични заплахи. Бедността и достъпа до здравеопазване са отново водещ глобални проблеми.

P.S.
Най-вероятно, както става в живота, ще видим градинарска супа от всички по-горе описани съставки през 2015-та. Надявам се въпреки обратните сигнали всепак мъдрост и търпение да ръководят действията на „отговорните другари“ и света да стане малко по-добро място за живеене през идната година.

Кабинета Борисов v 2.0

В линка по-долу съм поместил как изглежда програмата и приоритетите на новия кабинет Борисов според популярната облачна среда Wordle. Резултата, както можете да се убедите сами не е особено обнадеждаващ въпреки всички обещани реформи и спешни структурни промени. Вижда се кои думички са най-често употребявани в текста – чрез и България, което си е притеснително. Да видим дали обещанията не са само списани за запълване на място или ще доведат до реални промени и начало на края на прехода-т.е. консолидация на политческата система и поемане на категоричен евроатлантически курс без повече носталгични заигравания с предходния антихуманен комунстически терор в България.

Обича ме,не ме обича или да обичаш на инат

От вчера сме свидетели на поредно действие в драмата „Коалиционен кабинет 2014“. Този път след намесата на външен фактор в лицето на председателя на Европейската народна партия – Жозеф Дол. След блитц срещи с почти всички парламентарни формации в сградата на Народното събрание, г-н Дол даде акъл на ГЕРБ и Бойко Борисов да неглижират Патриотичния фронт като потенциален партньор в бъдещия кабинет. Поводът-отявлената несъвместимост на някои от изказванията на Валери Симеонов при откриването на 43-тото НС с митичните евроатлантически ценности, а именно: ракети “земя-земя” по южните ни граници, държавен изпит по български на шестгодишни деца и полагането на “общественополезен труд” на родителите им плюс създаването на “етнически резервати” за опазване на българщината от чужди посегателства.
Борисов, като съвестен член на европейската десница съвсем правилно съобщи, че ще вземе предвид директивата на шефа си и няма повече да си говори с ПФ, въпреки че очевидно подобно решение му обърква сметките. Спазването на приказа от Брюксел носи и друго послание за намеренията на Борисов-лидерът на ГЕРБ все повече разбира, че волната игра в тънката гранична полоса между Европа и матушка Рус не е особено здравословна, особено ако си в разкрачената позиция да си ту тук, ту там в зависимост от вятъра на интереса. Категоричното заемане на ценностна позиция въпреки оставянето на резервен ход за приемане на подкрепата на ПФ по ключови политики по време на парламентарните гласувания бележи драматичен прогрес в позициите на ГЕБР и лично на Борисов. Но явно това е цената, която партията и шефа й плащат за годините на заигравки с Путин и близки до него бизнес интереси.
На фона на това показно по партийна дисциплина и стратегически поведение какво стори Реформаторския блок? За ужас на гласоподавателите си РБ упорито продължава да се опъва и да си иска ПФ и не ще да влиза в коалиция само с ГЕРБ. Да се зачуди човек не са ли чули какво г-н Дол каза и не е ли техният представител в Европарламента член на ЕНП. Или това е поредният пирует от репертоара „ний не знаем какво искаме, ама много искаме“. Шизофренията обхванала Блока с чупките по повод Борисов като премиер добива нови измерения с инатливото настървение с което се защитава десноцентристкия характер на бъдещата коалиция задължително включваща и ПФ. Явно Борисов е чул по-добре изхвърлянията на Симеонов от парламентарната трибуна от Кънев, Кунева и сие. За да се избягват подобни на това, а на прежното а-ла Лукарски аудио недоразумения препоръчвам немедлена визитация на лидерите на РБ при висококвалифициран специалист УНГ.
Много е странно как РБ започна да се превръща точно в онова срещу което първо твърдеше, че се бори-модела ГЕРБ и второ да подражава стилово в публичния си образи и изяви тъкмо на образа на „ранния Борисов“, който с едно мнение ставаше, а с н-то си лягаше. Съвсем няма да е странно обаче, ако на предсрочни избори догодина РБ не успее да мине 4-те процента. Защо ли? Ами защото никой не ги разбира нито какво говорят, нито какво вършат, нито защо, а това е прекия път към политическото забвение- за пример, вижте СДС след Сакскобургготския шамар.

Три за късмет

Българското управление по волята на избирателите очевидно е обречено да бъде зависимо от многопартийни кабинети. Формата Тройна коалиция-вече доволна част от наратива, дискурса и фолклора на българския политически живот, е на път като че ли да бъде реализиран за пореден път въпреки днешните предложения на ГЕРБ за кабинет на малцинството. Номинираните за участие в управлението потенциални партньори на Борисов-Реформаторския блок не са склонни на тази версия и настояват, иронично или не, за троен формат включващ и Патриотичния фронт. Аргументът им е, че така ще се гарантира стабилно управление способно да провежда отговорно последователни политики и реформи. На ПФ не му се ще пък тройния формат защото водачите му не искат да бъдат министри с аргумента, че нямали ресорна експертиза.
По ред на номерата всички аргументи са различно абсурдни и уклончиви, т.е. безотговорни. Ето защо смятам така. ГЕРБ не иска да носи целокупната отговорност за ваденето на кестените КТБ, цена на тока, реформата на съдебната власт и система и куп други подобни. Уклончивото придумване и примамване на други партии със сходни цели в тези направления изглежда сериозен политически жест и наподобява мъдро държавническо поведение ако да не беше битово-махленския характер на преговорния процес и обговарянето на бъдещата евентуална обща позиция. Политиката не е личен бизнес, а обществена дейност в полза на интересите на гражданите. Колкото по-бързо тази максима бъде възприета, наложена и възпроизвеждана от ГЕРБ, толкова позициите, които партията заема ще изглеждат автентични и отговорни.
РБ вече се намира отвъд ръба на нервите не само на Борисов, но и на собствените си избиратели. Копаницата, която тропат Кънев, Кунева и сие все повече наподобява Брауново движение и все по-малко прилича на нещо като визия за управлението. Отношението към номинацията на Борисов за премиер и към ГЕРБ като цяло просто се мени със скоростта на светлината-сутрин едно, по обед второ, след обед трето, надвечер и вечер н-то. А претенциите за капацитет и ресурс изглеждат все по-ефимерни вглеждайки се в състава на парламентарната група на Блока и слушайки несвързаните плетеници на представителите на партиите влизащи в него.
Изглежда на РБ като че ли не му стиска, но много му се иска да участва във властта, защото в миг идентифицира и позиционира ПФ като третия партньор в дясноцентристката коалиция. Страхът да не би ГЕРБ да разцепи или асимилира под някаква форма РБ играе водеща роля в кадрила на Реформаторите с партията на Борисов-танц, който ще делегитимира РБ като носители на нормалността, тъй като започват да се превръщат в специалисти в играта срещу която неистово претендират, че се борят.
Доколко ПФ е в дясно или колко на дясно от центъра е друга работа. Кой пък е в центъра съвсем не е ясно. Ясно е, че аргумента на господата Симеонов и Каракачанов е несъстоятелен, защото във Великобритания никой министър не е специалист в ресора си. Идеята зад това е проста и гениална – разбирача все се натиска да пипа и променя наред и навред. Ролята на министъра не е да разбира, а да администрира и надзирава реализирането и провеждането на партийната платформа в дадената област. Лидерите се отличават от останалите именно по готовността и умението да преценяват кога да поемат решително отговорност, а не да я избягват всячески с витиевати обяснения.
Алтернативата на нарисуваната коалиция е след максимум три месеца нови избори. Отново три. Междувременно има огромно количество неотложна работа за вършене, на първо място бюджета на Републиката, после размразяването на средствата от европейските програми следвани от ратифицирани на новите програми за следващия бюджетен цикъл. Видно е, че на този фон изборът е само един. До колко настоящите мераклии са готови за него вече не е само техен проблем, а целокупно национален.

Шарения

Днес 43-тото Народно събрание ще влезе в историята с няколко очевидни и недотам очевидни свои характеристики. На първо място с броя на парламентарно представените партии-цели осем. Ако обаче погледнем внимателно ще видим че говорим за над 40 формации, тъй като само Атака и ДПС не са коалиционни структури. Така че да живей демокрацията в най-чистия й вид: представителство на разнообразни, разнолики и разногласи обществени интереси. В този ред на мисли смятам за откровено неразбиране на политиката и нейните смислообразуващи и смислоопределящи функции твърденията, че големия брой партии водел до непреодолими функционални трудности и залагал проблеми пред бъдещата власт. Така е само на пръв поглед.
Реално, партийната система отдавна се намира в този предполагащ засилена коалиционна култура формат с изключение и то само с редица условности на кабинета Борисов, който де факто управляваше в неформална коалиция със Синята коалиция, Атака и РЗС през различните фази на своето битуване на власт. За никоя партия в демократичната политическа система не би трябвало да е проблем да се коалира с останалите актьори на политическата арена, изключае откровено позиционираните като антисистемни и противоконституционни, каквито в настоящото НС отсъстват между впрочем.
Проблемът на говорещите глави, малцина от които са наистина професионални политолози, т.е. снабдени с рационалния аналитичен инструментариум за изследване на политиката и политическото, а не самозвани и набедени медийно любими разбирачи, внасящи повече хаос отколкото яснота по темата, че задълбочават хаоса вместо да подреждат реалността и да я именоват. Затова „слабостта“ на многолюдната партийна система, е всъщност нейно основно предимство, тъй като именно поради пренаселеността си ни „лишава“ от възможността да грабнем сопите и да си разчистим сметките с тези, които не ни се нравят. Но това не е истинският проблем, въпреки напъните на титулуваните „-лози“ да ни убедят в противното.
Проблемът е, че политическата система е поставена под сериозен натиск и пред огромно изпитание. Ниската избирателна активност е феномен засягащ целия демократичен свят, от което никоя партия не прави драма, а търси начин да разшири електоралната си подкрепа с иновативни послания и най-вече засилване на доверието в капацитета си и управленския си потенциал. Когато обаче самата демократична формула е поставена под съмнение като политически примат започват неприятностите. Никоя партия от настоящите обитатели на НС няма проблем да влезе в широка коалиция-проблем имат техните лидери, които разбират политиката като служба на обществото и полиса, а като на лично финансово начинание. За това именно отсъстваха идеите в предизборната кампания и затова нямаше дебат, който да зададе параметрите на визиите за бъдещето на държавата.
Така че в шаренията няма нищо лошо ако бъде гледана като спор между обществени интереси получили достатъчно подкрепа, за да прескочат четирите процента. Ако обаче зад този пачуърк прави поредният опит да се скрие моделът #Кой тогава трябва да излизаме отново на площада, защото атаката срещу демокрацията ще да продължава под нова форма и с нови лица. Бдете!!!!

Политика или политики

Не съм списвал отдавна. Не че нямаше за какво да взема отношение или от какво да похвана повод за пост, но ми се струваше, че все нещо ми убягва. То не бе липсата на кампания, то не бе липсата на ясна позиция по сагата КТБ, то не бе липсата на актуализация на бюджета, абе липси да искаш. На този фон не ми се пишеше извъобще за изборите които уж трябваше да дадат нова пътна карта на страната и да върнат стабилността и легитмността в държавните институции. Избори като избори, но без кампания. Кой разбра какви за платформите на мераклиите за власт? Никой. Никой не разбира и как сега изведнъж довчерашни конкуренти, че даже отявление врагове кротко споделят телевизионни студия и преговорни маси в опит да постигнат кабинет на споделената политическа отговорност. Те това ми прилича на опит именно отговорността да бъде размита, защото продължаваме да не знаем, ние, българските граждани, за какво точно освен за постове преговарят партиите минали четирите процента на отминалите постни избори.
Именно в това е проблема на политическата система в България. Липсва споделено разбиране какво е политика и как се прави тя. Вместо това получаваме политики на парче и според конюнктурата и/или интереса на героите на деня. На този фон институциите изтляват все повече, а политиките ги дискредитират все така успешно, защото липсва стратегия и то политическа-кои сме, къде сме, на къде отиваме и как да стигнем там. Добре поне, че демокрацията сега-засега все още удържа фронта в главите на повечето български граждани като безалтернативна политическа и ценностна формула наспроти усилията на мераклиите популисти, психопатриоти и неокомунисти иначе съвсем ще я закършим усъмним ли се дори и за миг, че ни чака нещо по-добро някъде там.

Деветият ден на септември

Ден като ден ама не съвсем. Че не е май е видно, въпреки благодатното време след наводненията от последните дни. Дата изпълнена с противоречия, горчивина и болка. Дата, предвещала само началото на пет десетилетия антихуманен социален експеримент в България. Дата разделяща българите.
За мен е ден на размисъл. Размисъл за преходното и непреходното, за миналото, настоящето и бъдещето. За изконните човешки ценности, идеали и начините за постигането им. Ден на мълчание и почит към жертвите на комунистическия терор. Помислете и вие над нещо, пък може и да не е политическо.
„Който владее миналото, той владее и бъдещето. Който владее настоящето, владее миналото.“
Джордж Оруел, “1984”

Честито – даде я!

Денят дойде, скъпи съграждани – имаме оставка! Или по-точно казано получихме я на изпроводяк от Орешарски. Не съм убеден, че съм доволен. Защото не я взехме, а ни я дадоха. Когато те решиха, а не когато ние я искаме. Което повдига куп въпросителни от рода на: кой, защо, как, кога и къде решава колко да трае един правителствен мандат, тъй като очевидно това не е върховния суверен на властта – гражданите на Републиката. И това не само е притеснително, но и е обезпокоително.
Да, напоследък получихме (отново!) в следствие на някакъв теч на информация и услужливи пораженци-предатели някаква представа как задкулисието ни е калесвало и сготвяло в продължение на десетина години. Резултата, колкото и да ценя и уважавам труда на хората от Протестна мрежа, е буря от емоции и статуси в социалните мрежи и Интернет и отново клоняща към замръзване гражданска активност, така и не успяваща да намери пътя към площадите и улиците. В крайна сметка се констатираха очевидности. Да, на бившите съдружници Пеевски и Василев им лъснаха (част) от кирливите ризи и в резултат (някои от) замесените ще понесат (някаква) отговорност за злоупотребите си с конвертирането на политическа в икономическа власт и обратно. Да, банката на властта колабира и едни гадни мутро-капиталисти ще загубят (може би!) милионите си, а покрай тях и ДСБ изгоря с партийната касичка, като се оказа, че в опитите си да именова мафията с която така усилено се бори е гледала май удобно в друга посока. Но реакциите са на зле прикрито всеобщо злорадство, че така им се пада на лошите, които живеят от високите лихви на крадените си пари.
Учудващо като реакция, но и не дотам за държава, в която всички сме почти еднакво бедни! Не съм очаквал атаката срещу банкова система и колапса на КТБ да предизвикат многохилядни протести, но все пак … Разбирането, че това е част от театъра който ни играят все същите посредствени лоши актьори като че ли не е масово споделено като намерение за общо действие насочено към коренна промяна. Иска ми се солидарността и хуманността на която ставаме свидетели покрай природните и хуманитарни кризи, които ни сполитат доста често напоследък да се пренесат и на полето на използването и упражняването на власт в полза на гражданското общество. За това се надявам за пореден път да си докажем, че сме граждани при следващия вот на есен. Иначе ще се окаже, че ручааме напразно жабетата …

Октомври ще (го) бъде май …

След две седмици фонов шум на тема избори, цупене, сръдни, бягства, комплоти, мними двупосочни заплахи за убийства, банков стенд-бай и неспособност за адекватна реакция на ужасната трагедия от Аспарухово, Добрич, Велико Търново и други места, родните политикани май са на път да спретнат нещо като сценично съгласие. И този път септември може да се окаже онзи, несъстоял се май на жадувани промени. Месецът, в който две години поред забъркваме каши от които после гнусливо и нетърпеливо бягаме, за да се забъркаме в още по-големи.
Институционалната криза бе за кратко маскирана с треторазрядна сапунка започнала с класическа партенка и еволюирала в информационен тероризъм завихрени около „банката на властта“, която за броени дни бе вкарана в ъгъла и принудена да иска държавна помощ поради липса на ликвидност. Как се стигна до това не е толкова сложно за обяснение въпреки страховития камуфлажен информационен шум около събитието – господата Пеевски и Василев не сполучиха да реинвестират печалбата си осигурена им от последните четири правителства в нови, печеливши и за двамата, дългосрочни политически активи и това доведе до разнобой. Кой-кого поръчал и дали, едва ли ще разберем, още повече като гледаме родната прокуратура как се напъва да изпълни всички заръки спускани й от най-различни посоки – как смогват да са в няколко измерения Цацаров и хората му направо не ми побира ума, но е феномен достоен за Нобелова награда по физика поне!
Личностния и бизнес разрив напукал фасадата на задкулисието бе много лесно „купен“ и ретранслиран от медиите като пренареждане на матрицата на властта от тъмните сили в сянка. На всички сполетели напоследък държавата и партиите беди и бели съвсем логично бе приписан обяснителния етикет на косвени щети от войната между Пеевски и Василев. И всички като че ли са доволни от това – от ГЕРБ и РБ през ДПС (най-вече!) до Атака и БСП. Много удобно се оказа за всички претендиращи да са политически актьори да се скрият за пореден път зад нещо, което всъщност няма нищо общо с конкретния проблем, за да не трябва да го решават основния належащ такъв. Имам предвид насрочването на избори и конституиране на работещо Народно събрание и приемането на бюджет с ясни, адекватни и изпълними приоритетни цели.
Борисов, разкъсван между лични страсти и държавнически напъни, размаха публично мекия кинжал на реваншизма до дупка, после в типичен стил врътна един пирует като и се оказа, че имал все пък политическа съвест и отговорност пред гражданите. За да не кажели, че вкарвал държавата в криза и се инатял. Станишев пое, деликатно според него, към изхода от родната политика, отивайки, отново според него, да помага за преговорите между ЕНП и ПЕС за новата Еврокомисия, въпреки сигналите от Брюксел, че такова нещо няма и никой не го брои за фактор. В резултат БСП се чуди да се радва ли, да плаче ли, да обявява нов курс към въоръжена борба, да се разпуска ли, да влиза в коалиция с ГЕРБ ли, какво. ДПС пък чака ежедневната сводка от Бояна и засега като че ли изчаква да отшуми ефекта на всички възможни реакции след като преди седмици уволни кабинета Орешарски. А Сидеров и Бареков, жалните, мълчат низвергнати и с петак в джоба, защото няма кой да им каже какво следва.
Лошото е че в този хаос, изведнъж всички партии привидяха в скандала възможност да направят още някоя и друга совалка, да изпият по още някое кафе, да отидат на консултация в някоя столица и/или институция. А такова поведени свидетелства само за едно-никой, въпреки гръмките декларации не е готов за избори на есен. Дори Протестът не можа да намери сили да излъчи нещо повече от спорадичен пореден напън за оставка на кабинета Орешарски, въпреки че зададе параметрите на мислене на необходимите промени. Въпреки това предлагам мили съграждани да спрем да викаме неволята да дойде! Да излезем с конкретни изисквания и да задължим претендиращите да бъдат наши политически представители да ги изпълнят този път.
Ясно е, че протестът е процес. Очевидно е, че ще минат години докато изкристрализира и бъде формулирано нещо членоразделно и функциониращо от него. Надявам се само този порив за промяна да не се превърне в начин на живот. Много лесно е да се прекрачи линията между говоренето по същество и принцип и баналното мрънкане и несъгласие на общо основание. И това не са политически, а житейски уроци. Затова нека не чакаме поредният месец май или вота за нещо или някой, за да помръднем! Свободата да избираш е най-голямата отговорност на човека!

Контраатака или в батака?

Най-сетне в БСП измислиха как да отвърнат на контрата, която им удари техния не/верен бивш/настоящ/бъдещ(!?) коалиционен партньор ДПС миналата седмица. Новата оферта на деня е като анонса „ре-контра“ от бридж-белота: предсрочни избори да има, след като кабинета Орешарски прескочи трапа на поредния вот на недоверие. По сценария на Станишев и неговата обезумяла команда тогава премиера можел да подаде оставка и да се отива на нови избори, които със съдействие от другите политически сили во главе с президента Плевнелиев можело да се проведат в края на месец юли.
Напънала се планината и родила мишка! Нямам по-подходящо сравнение под ръка, за да опиша бедственото положение в БСП и недоразуменията до които то води/предизвиква. Гаф след гаф, мила моя майнольо!!! Защо така, ще кажете. Нали всички искат избори час по-рано, пък и задължителното гласуване ще разкаже играта именно на омразното всинца ни ДПС?
Нека да започна така аргументите си. Първо, никоя партия няма да клъвне на този план, защото избори в края на юли означава, те да са на 27, т.е. от днешна дата няма и 50 дни. Ако приемем сценария на БСП за реалистичен, от дата на вота срещу финансовата политика на кабинета ще има необходимия според Избирателния кодекс 60-дневен предизборен период (чл. 4, ал.1), но не виждам как консултациите при президента и ротативката с мандатите в Народното събрание ще успеят да се вместят в оскъдното време (Конституция на РБългария, чл. 64, ал. 3). Да не говорим, че е нужно да се сформира служебно правителство от президента, което да организира изборите и да управлява страната, ей така, помежду другото. А незнанието на тези подробности от бившия премиер Станишев е направо плашещо.
Второ, няма партия, която да може да организира такава кампания за толкова време, която да повиши резултата й от миналогодишните парламентарни избори. Въпреки драматичните на пръв поглед събития от изминалата години и бурните граждански протести и негативните за управляващите партии избори за Европейски парламент, спецификата на вота за Народно събрание има друга логика, друг ритъм и използва други мобилизационни техники и средства. Именно поради това никоя партия не може да си позволи, включае „печелившите“ от изборите за ЕП – ГЕРБ, РБ, и ББЦ, липса на кампания, защото едно е да пращаш тела в Брюксел да нищят никому невнятни дела, съвсем друга работа е да предлагаш програма за нормализиране на държавните и граждански дела в България.
Трето. Играта ва банк на БСП е закъсняла и по-скоро изглежда, че Столетницата панически се опитва да запушва дупките в бента на гражданското и вътрешнопартийното недоволство, отколкото да има някаква дългосрочна стратегия какво да се прави след предсрочните избори. Атака сериозно девалвира стойността си като партньор на БСП, но може да се окаже единствения такъв след скорошните избори. Просто няма друга партия, която да поддържа почти мота-мо идиотските тези на БСП за Южен поток, руската инвазия в Украйна и национализацията на ЕРП-тата.
Четвърто. Избори в средата на отпускарския сезон означава ниска активности и доминация отново на твърдите партийни ядра. При този сценарий РБ ще изгуби и малкото получено на кредит доверие, ГЕРБ ще запази позициите си, но няма да има лелеяното от Борисов пълно мнозинство, Бареков няма да смогне да изтегли и внесе по предназначение нови политически кредити, Атака ще бъде погълната от НФСБ, ДПС ще запази или леко намали броя на народните си представители, а всички останали, които гръмогласно призовават към незабавна оставка и нов вот ще мърморят, че времето е било малко и нямали готовност. Ха-ха-ха! Станишев си прави сметката, но да видим кой ще е кръчмаря този път!
Липсата на усещане за собствената значимост, времето в което се намира и политиките които предлага/води тласка БСП по пътя на голямото СДС/ОДС – необратими центробежни сили, които ще разпарчатосат овехтялата имитация на партия поради липса на съдържание и споделена визия за бъдещето. Гротескно изглежда, на фона едно десетилетие отминало от 21 век, БСП да борави с идеологеми, топоси и послания присъщи на първопроходниците на комунизма и техния сляп русофилски фанатизъм опрян на мита за Царя Освободител и вкаменен окончателно от фарса за нашите „двойни освободители“ помогнали на братята си славяни на девети септември в борбата им срещу фашизма.
Както се казва обаче, влязохме в сериала „Избори по никое време“ и всеки нов летен ден, освен повишаване на температурите ще ни прожектира и нова серия. Ако другаря Станишев оцелее на Пленума-продължаваме в същия дух, ако ли не, кой знае какво ще им хрумне на съпартийците му виждащи как кокала си отива от хранилката им, може би безвъзвратно. Да внимаваме, че отчаяните са способни на колосални глупости !!!