Контраатака или в батака?

Най-сетне в БСП измислиха как да отвърнат на контрата, която им удари техния не/верен бивш/настоящ/бъдещ(!?) коалиционен партньор ДПС миналата седмица. Новата оферта на деня е като анонса „ре-контра“ от бридж-белота: предсрочни избори да има, след като кабинета Орешарски прескочи трапа на поредния вот на недоверие. По сценария на Станишев и неговата обезумяла команда тогава премиера можел да подаде оставка и да се отива на нови избори, които със съдействие от другите политически сили во главе с президента Плевнелиев можело да се проведат в края на месец юли.
Напънала се планината и родила мишка! Нямам по-подходящо сравнение под ръка, за да опиша бедственото положение в БСП и недоразуменията до които то води/предизвиква. Гаф след гаф, мила моя майнольо!!! Защо така, ще кажете. Нали всички искат избори час по-рано, пък и задължителното гласуване ще разкаже играта именно на омразното всинца ни ДПС?
Нека да започна така аргументите си. Първо, никоя партия няма да клъвне на този план, защото избори в края на юли означава, те да са на 27, т.е. от днешна дата няма и 50 дни. Ако приемем сценария на БСП за реалистичен, от дата на вота срещу финансовата политика на кабинета ще има необходимия според Избирателния кодекс 60-дневен предизборен период (чл. 4, ал.1), но не виждам как консултациите при президента и ротативката с мандатите в Народното събрание ще успеят да се вместят в оскъдното време (Конституция на РБългария, чл. 64, ал. 3). Да не говорим, че е нужно да се сформира служебно правителство от президента, което да организира изборите и да управлява страната, ей така, помежду другото. А незнанието на тези подробности от бившия премиер Станишев е направо плашещо.
Второ, няма партия, която да може да организира такава кампания за толкова време, която да повиши резултата й от миналогодишните парламентарни избори. Въпреки драматичните на пръв поглед събития от изминалата години и бурните граждански протести и негативните за управляващите партии избори за Европейски парламент, спецификата на вота за Народно събрание има друга логика, друг ритъм и използва други мобилизационни техники и средства. Именно поради това никоя партия не може да си позволи, включае „печелившите“ от изборите за ЕП – ГЕРБ, РБ, и ББЦ, липса на кампания, защото едно е да пращаш тела в Брюксел да нищят никому невнятни дела, съвсем друга работа е да предлагаш програма за нормализиране на държавните и граждански дела в България.
Трето. Играта ва банк на БСП е закъсняла и по-скоро изглежда, че Столетницата панически се опитва да запушва дупките в бента на гражданското и вътрешнопартийното недоволство, отколкото да има някаква дългосрочна стратегия какво да се прави след предсрочните избори. Атака сериозно девалвира стойността си като партньор на БСП, но може да се окаже единствения такъв след скорошните избори. Просто няма друга партия, която да поддържа почти мота-мо идиотските тези на БСП за Южен поток, руската инвазия в Украйна и национализацията на ЕРП-тата.
Четвърто. Избори в средата на отпускарския сезон означава ниска активности и доминация отново на твърдите партийни ядра. При този сценарий РБ ще изгуби и малкото получено на кредит доверие, ГЕРБ ще запази позициите си, но няма да има лелеяното от Борисов пълно мнозинство, Бареков няма да смогне да изтегли и внесе по предназначение нови политически кредити, Атака ще бъде погълната от НФСБ, ДПС ще запази или леко намали броя на народните си представители, а всички останали, които гръмогласно призовават към незабавна оставка и нов вот ще мърморят, че времето е било малко и нямали готовност. Ха-ха-ха! Станишев си прави сметката, но да видим кой ще е кръчмаря този път!
Липсата на усещане за собствената значимост, времето в което се намира и политиките които предлага/води тласка БСП по пътя на голямото СДС/ОДС – необратими центробежни сили, които ще разпарчатосат овехтялата имитация на партия поради липса на съдържание и споделена визия за бъдещето. Гротескно изглежда, на фона едно десетилетие отминало от 21 век, БСП да борави с идеологеми, топоси и послания присъщи на първопроходниците на комунизма и техния сляп русофилски фанатизъм опрян на мита за Царя Освободител и вкаменен окончателно от фарса за нашите „двойни освободители“ помогнали на братята си славяни на девети септември в борбата им срещу фашизма.
Както се казва обаче, влязохме в сериала „Избори по никое време“ и всеки нов летен ден, освен повишаване на температурите ще ни прожектира и нова серия. Ако другаря Станишев оцелее на Пленума-продължаваме в същия дух, ако ли не, кой знае какво ще им хрумне на съпартийците му виждащи как кокала си отива от хранилката им, може би безвъзвратно. Да внимаваме, че отчаяните са способни на колосални глупости !!!